Художникът, който нарисува вятъра – част II – нова и подобрена версия :)

II.
Ветровете вън рисуваха забравените усмивки на онези, които никога не се усмихваха. Беше странно да ги гледаш. Някак успокояващо страховиите лица в небето молеха за пощада, а Лейла не знаеше как да им помогне. Всъщност тя отдавна знаеше, че не може да помогне на никого. Нещо в нея се беше прекършило и преобърнало и заплашваше с дивното си присъствие всичко съществуващо. Искаше й се само нещо да можеше да бъде различно. Искаше й се да не трябва да бъде сама.

В празнините, които прогниваха вътре в нея, тя намери смисъл да разпери криле отново. Всъщност… едва ли имаше значение.
***

Художникът гледаше през прозореца настъпващата буря и му се искаше да беше видял по- малко бури в живота си. Искаше му се да беше слушал повече музика. Да не беше започвал да рисува никога. Искаше му се да не трябва да бъде… Различен.

От гангренясващите рани в ръцете му поникваха слънчогледи. Защо ли хората не искаха да ги видят. А той толкова искаше да им ги подари. Толкова искаше те да огреят живота им и да им дадат онова, което винаги са търсели.

А какво търсят винаги хората?

Истината? Какво за тях беше истината? Можеха ли изобщо да познаят истината?

А неговата истина? Той осмели ли се да я каже? Осмели ли се да я заяви открито, без да се свива в черното си палто и зимен шал? Без да поставя пред себе си бледите лица на недорисувани картини, които никога нямаше да завърши? Едва ли. Едва ли имаше значение.

Ако утре я видеше, какво ли щеше да й каже? Дали щяха да се срещнат по залез при горящия кръст на хълма? Дали тя щеше да го подмине? Дали знаеше, че я е сънувал цял живот? Дали щеше да успее да намери покой, когато прегърне коленете й? Дали щеше да го накара да повярва отново в жестоките безлики богове, чийто смях чуваше в главата си? Дали щеше да направи света мъничко по- цветен? Дали щеше да вари горчиво черно кафе късно вечер? Дали щеше да излее в него себе си? Дали щеше да може да й разкаже за страховете си?
Щеше ли да му каже името си?
***
Сънуваше дъжд. Сънуваше подгизнали ръце, от които растяха слънчогледи. Сънуваше птици, удрящи уплашени главици в помътнялото стъкло на приземната стаичка. Сънуваше бълбукащия звук на среднощно кафе.
Извика и се събуди. Огледа се и се сви тревожно в мокрите завивки. Покривът беше започнал да тече. Не искаше да го поправя. През дупката в тавана виждаше звездите.

Студът се просмукваше бавно в костите й, но тя не му обърна внимание. Студът нямаше значение. Той беше реален. Той беше отвън. Отвъд стените, които изгради около себе си, за да я пазят от останалите.

Искаше да стане и да пусне музика, но вероятно нещо щеше да гръмне от влагата. Остана си в леглото и се уви по- плътно в мокрите завивки.

Страшната лудост пълзеше към нея и тя знаеше, че пак ще го види. Мъничкия човек с босите крака и зелена брада. Онзи, който винаги я караше да отговаря на страшни въпроси и който винаги й разказваше истории, без да казва нищо. Онзи, в чийто поглед виждаше недоизказаните си съмнения и болезнените опити да надвие себе си.

ТЕ сигурно биха харесали неговата лудост. Сигурно биха го превърнали в свой бог и биха писали песни за него. Тя не можеше да напише и ред, защото той се криеше. Той се криеше от света, раздавайки му се. Събирайки себе си в разчупени парчета от бляскава същност, той се опитваше да научи другите как да бъдат като него.

Но тя знаеше. Тя чуваше историите, които той разказваше без думи.

ТЕ бяха такива. ТЕ виждаха само опаковката, а не разбираха вътрешното. Може би го разбираха, но не искаха да го изкажат. Първоначално и тя помисли, че той е хобит. Той не беше хобит. Той беше нещо друго, което едва ли някой можеше да определи. Той беше малкото човече с боси крака и зелена брада, което водеше след себе си страшната лудост.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s