Различните

Днес цял ден дремах в кафето. Безумната скука дойде от това, че нямаше нормален човек, с който да поспорим за слънцето и „безслънчието“, облаците и „безоблачието“, божието и безбожието. Седях аз и си мрънках, че, видите ли, сегашните деца не са като едновремешните (което само и единствено показва, че аз остарявам), когато в лицето ми се захвърли: „Ма… Мина, айде, моля те, покажи си циците…“ . При което моите очи станаха на балтонени копчета. Инстинктивната реакция е погнуса. И то не толкова от казаните на шега думи, колкото от ужасния начин, по който звучаха и от ужасните асоциации в главата ми. Измънках нещо, което трябваше да е шега. Все едно… мисълта ми не е за това.

Хората имат приятели и нямат приятели. Но когато имат приятели, се смята, че си казват разни неща и не лицемерничат един пред друг. Не всеки може, не всеки иска и не всеки е готов да върви сам срещу целия свят. Моля, не бъркайте: „Сега сме аз и ти срещу света.“ със САМ срещу света. Когато стоиш с някой, който в продължение на години е твърдял, че си му страшно близък приятел и видиш как този някой шушка и фамилиарничи с някой друг, ти става някак празно и тъжно. Не толкова за този някого, колкото за самия теб. Тук май трябва да отбележа, че и „различните“ не са това, което бяха.

Да предположим, че същият този някой стои срещу теб и се опитва да развива теории, които не може да измисли сам и ти говори глупости, които, както и да го завъртиш, ти трябва да проявиш лицемерието да приемеш за истинни. В същия момент същият този някой знае много добре, че нямаш кьорава стотинка в джоба си, но ти обяснява как преди не- знам- си- колко- си дни си е купил една камара книги, от които вероятно нищо няма да разбере. Не, не съм високомерна. Просто виждам отдалеч позьорите.

Същият този някой твърди, че знае какво е да обичаш. Само че за разлика от тези, които наистина обичат, той шари с очи насам-натам по масите и не само разглежда стоката. Но тук само предполагам. Не е и моя работа. Не, не съм обидена по никакъв начин. По- скоро отвратена.

Та този някой освен всичко друго се смята за мислещ човек, което не му пречи да качва порнографски снимки из интернет и да върти малкия си задник на най- мазната чалга. Нищо напротив, но защо толкова упорито се опитва да държи позата на „различна“? Кога хората ще разберат, че това е най- голямото проклятие божие? Кога ще разберат, че е страшно да бъдеш сам? Да се опитваш да бъдеш всичко друго, но не и себе си, защото знаеш, че бъдеш ли себе си, ще последва най- заслуженото и очаквано наказание.

Самотност.

Безвремие.

Пустота…

Те слагат маски, за да бъдат различни, но кога ще разберат, че това ги прави само и единствено различно еднакви? Толкова е жалко да живееш в общество без никаква ценностна система и всеки ден да виждаш твоите съученици от „елитна“ гимназия, които не са с абсолютно нищо „ана“, че даже са и „ката“ всички останали. Само да спомена отново- в особени случаи хората се друсат, за да спрат да виждат.

Всъщност аз отново не се вписах. Създадох цяло течение „Да бъдем като Мина“, но не се вписвам дори и в него. Никога не съм искала да бъда от „различните“. Никога не съм искала да бъда онази, която сочат с пръст и наричат луда. Онази… там… в средата на улицата, свила умореното си тяло край речния бряг… онази, която винаги бяга и никога не може да се скрие. Онази, чието име всички знаят, но не искат дори да споменат. Онази, която никога няма да си намери мястото…

Кога ли ще разберат майките, че най- прекрасното нещо на този свят е да бъдеш нормален?…

Не, не ми се пише повече. Не ми се и говори. Отивам да пия една… ракия за „различните“. Да са ви живи и здрави, защото ако ги нямаше тях, как щяхте вие да се чувствате нормални и щастливи в своята естествена и ненарушима простота и как щяхте да измервате своята собствена „различност“, ако нямаше на кого да подръжавате?…
Postscriptum: Не, не съм надувка. Просто ми писна хора, които милиони пъти са показали пред мен, че не струват и стотинка да се изживяват като център на вселената.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Повтарящи се глупости. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s