Цигарата на перваза на прозореца

Все стоях до късно навън. Не само че нямаше при кого да се прибера, но и вкъщи-то все беше свързано с разни лошави припомняния и преживявания. Ето защо ми беше противна мисълта, че трябва да се прибирам и съответно отлагах извършването на това действие, колкото се можеше по- дълго.

Не бях писала цели три дни. За човек, който си изкарва хляба с това, не е особено приятно. Пък и странното ми вдъхновение или можене изведнъж ми беше обърнало гръб (показало среден пръст и прочее) точно толкова бързо и внезапно, колкото и дойде. Пък и рибката ми беше умряла предишната вечер…

Докато се разхождах из празния апартамент, който смятах да купувам, бършейки сълзите си в опит да укротя бесния бунт на самотната си душа, метнах един разсеян поглед към полуотворения прозорец. На перваза тихо и безстрастно догаряше нечия забравена цигара. И, бидейки в лирично настроение, се разплаках още повече.

Отидох до прозореца и се загледах в цигарата. Димът й синкаво се издигаше нагоре, към оловното небе, виеше се на малки нежни кълбета и се разтапяше в сумрака на дъждовния ден. Трудно можете да си представите по- черно- бяла обстановка. Заедно с мен, целият свят беше станал черно- бял. И перваза. И цигарата. Само димът синкаво се издигаше нагоре. А някъде отдалеч долиташе някак пулсиращо… джаз.

Толкова се бях унесла, че май на комшийката отсреща съм й изглеждала като същинска луда. А комшийката… и тя беше черно- бяла.

После нещо се промени. Едно плавно помръдване и един остър глас:

– К’во си ме зяпнала?! Ще ме пушиш ли или не? Така си заминах и аз, горката!…

Сепнато се огледах. Не, нямаше никой друг освен мен и любопитно надничащата през прозореца отсреща… съседка. И черно- бялата цигара върху перваза.

„Май съвсем полудях.”

– Не си луда, успокой се.- пронизително изписка нещо откъм перваза.- Аз съм тая, която говори. Казвай, ще ме пушиш ли, защото скоро ще догоря?

– Аз не пуша.- казах слисано.

– Хайде, хайде, знам, че искаш да ме изпушиш. Представи си го- първо ме вдигаш, после долепяш студените си устни до моите и ти става топло… и хубаво. И всмукваш дълбоко. Аз те изпълвам цялата и вече не си сама. Никога вече.

Докато говореше димът се виеше около ръцете ми и галеше пръстите ми с нежност, каквато едва ли някога съм познавала.

– Знам, че искаш да ме изпушиш. Болката в теб крещи толкова силно, че дори аз, която нямам уши, я чувам. Какво ти е, гадже ли те заряза?- стрелна ме тя с черно- бялото си пламъче.

– Всъщност… рибката ми умря.- казах мъката си аз, но само частично.

Това, което наистина ме убиваше, не можех да кажа на никого. Дори и на една цигара.

Интересното беше, че напълно спокойно приемах факта, че съм толкова луда и сама, че си говоря с неодушевени предмети. Сякаш най- накрая бях намерила отдушник за всичките чернилки, който насъбирах през последните няколко години упорита работа в опит да изградя нещо подобно на кариера. И накрая се озовах сама, в „шеметните висини”, и изгубила единственото, което някога е имало значение…

– Е, голяма работа.- изсвистя гласът й някъде около мен.- Не е болка за умиране, ще си купиш друга.

– Не искам друга.- поклатих тъжно глава аз.- Обичах тази. Не искам да обичам друга рибка. После тя пак ще умре и на мен пак ще ми е мъчно.

Цигарата се засмя иронично, изпускайки черно- бели искри.

– Рибката ти е последният проблем, миличка. Намери си нещо за правене. Имам впредвид, нещо различно от това да стоиш и да се взираш в мен. Всъщност, нали знаеш, че не си говорим наистина?

– Предполагам.- казах.- В противен случай съм съвсем луда.

– Може и така да се каже. Да речем, че сме в някоя виртуална реалност, в която евентуално аз бих могла да съм живо същество…

– Не можеш ли да говориш по- тихо?- попитах, сбърчвайки нос.- Гласът ти плющи като камшик. Ако ще ме съблазняваш да те изпуша, поне се постарай. Всъщност, недей, и без това искам да те изпуша.

– Цял живот ли ще се криеш зад това?- попита ме гласът от перваза на прозореца, който принадлежеше най- вероятно на забравената цигара.- Ти си искала. Какво си искала? Знам какъв ти е проблема, малка приятелко.

– Какъв?- попитах саркастично аз.

– Не знаеш какво има по- нататък. Какво следва сега, когато постигна всичко, за което мечтаеше? Какво става сега, когато го загуби?

Болката ме прониза толкова силно, че се сгърчих цялата под суровия черно- бял поглед, който реално не съществуваше. Или може би да.

– Кажи ми…- продължи безмилостно цигарата.- Какво е да го загубиш? Цял живот да го имаш, да го пренебрегваш, да не му даваш това, от което има нужда, и накрая да го загубиш. Прие го за даденост, нали? Нещо, което просто е там? Помниш ли колко го мразеше?

Присвих очи ядно.

– Говориш прекалено много за цигара.- изсъсках презрително аз.

Тя се засмя.

– И на него така му каза. Каза му: „Махни се.”. После се събуди и него го нямаше, нали? Сега как ще живееш, скъпа моя приятелко? Как ще живееш?

Опитах се да протегна ръка към нея и да я загася, но ръката ми просто увисна черно- бяла и безсилна във въздуха, който тежеше и лепкаше по пръстите ми. Всяко вдишване свиваше и завърташе стените… между мен… и истината. Дали беше наистина цигарата, която говореше? Или собственото ми уморено и преизмъчено съзнание отново сътворяваше сюжети от подръчни материали?…

-Не можеш да ми затвориш устата, мила.- измърка тя.- Не че имам уста, де.

Тя млъкна за малко. После пак метна- черно бяла искра към висящите ми ръце, съскайки със злоба, която не съм подозирала, че е постижима:

-Какво е да стоиш с часове пред празния лист и да не можеш да кажеш нищо? Да нямаш какво да кажеш? Да не знаеш как да го кажеш? Какво е да те е страх да направиш нещо, което преди си правила с лекота? Какво е да заспиваш всяка нощ в ужас, че няма никога да се върне? Кажи ми, какво е белият лист да те гледа със студените си, празни очи от хартия и ти да се превиваш под погледа му като сгафила ученичка? Кажи ми, драга, страх ли те е?

По бузата ми се стече сълза. После втора. После водопад.

Някъде нещо избумтя. В безпрестана симфония, се надкрякваха жабите в главата ми, които не съвсем безуспешно се опитваха да ме подлудят от три дни насам.

После всичкото безвремие, събирано няколкото дни отсъствие, се разпиля с оглушителен тътен и аз се озовах на пода, притиснала глава между коленете си, молеща се жестокият глас да замлъкне.

Той не замлъкна никога.

***

Когато отворих очи, на перваза имаше една цигара, която спокойно димеше в оловния ден. Черно- бялото си беше отишло.

Някъде отдалеч на талази прииждаха плавните акорди на джазова музика. А студеният глас пищеше в ушите ми.

Протегнах ръка и взех цигарата. Долепих разранените си устни до нейните и изведнъж ми стана топло.

Най- после дъждът приканващо затропа по уморените улици на празния град… от черно- бели сенки. Хората, които забравиха, че могат да обичат.

Всмуках дълбоко и парливият синкав дим се изви в разтапящи се кълбета по пътя към сърцето ми.

Вчера умря рибката ми. Най- накрая в мен нещо се отприщи и думите закапаха. Горчиво и отсечено. Като дъжда по улицата.

Някой беше забравил цигара на перваза на прозореца.

ПП.: Благодаря на Краси, че ми даде снимката за интерпретация.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Цигарата на перваза на прозореца

  1. mister_sou каза:

    Тъкмо се похвалих, че моят пушач вкъщи ги отказа. Вече три години.
    Почвам да мисля, че е било рано да се хваля.
    Толкова ли не може да пуши човек наум?
    Толкова ли дишането се нуждае от това дълбоко всмукване на горчилката?
    За пиенето наум съм специалист. Ама за пушенето – не знам. Сякаш няма да ми се получи съвсем. Представям си само онова, което ми се е случвало – да вдишвам мириса на едни индийско-китайски ароматизирани пръчици.

    Пушенето убива!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s