The sun is the same in a relative way, but you’re older…

Както написа Краси, вчера се направиха 30 години от издаването на епохалния албум на Pink Floyd „The Wall“, който и двамата имаме много причини да обичаме.Купона не се състоя, но предстои (надявам се, все пак бях поканена на него 🙂 )

Само че аз не слушам The Wall. Днес, на връщане от „Офиса“ с искрено желание да вляза на 4 час (което така и не се случи), слушах Time, или иначе казано… е, не, не мога… май третата песен (добре, де, четвъртата…) от The Dark Side of the Moon. Та, докато вървях със слушалките в ушите, се замислих за времето. Или по- скоро, за отминалото време. Не е далеч 30.12, в който точно в 00.00 ще бъде направена равносметката за изтеклата година, но аз не говоря за това. Замислих се за белезите, които е оставило времето върху мен. Мислех си за това колко съм се променила през годините. И после си казах: „Глупости. Нищо не се променя. Има неща и има виждане за тях. Променят се не нещата, а отношението ти към тях. Или, казано с думи човешки, твоята лично субективна истина спрямо тях.“

Истината ли?

Добре, истината. Объркала съм си тотално времето. Трябваше да съм от ония хипита, сещате ли се, от „Коса“ примерно, с ЛДС-то, протестите, полянките, безразборния секс и всичко останало. Трябваше да живея във време, в което може би щях да имам за какво да се боря.

И докато слушам Time и си мисля колко съм загубила от себе си през годините и колко ново съм открила, времето продължава да минава. Секундите тиктакат и с всеки един момент ми остават все по- малко вдишвания. И с всяко ново утре съм един ден по- близо до смъртта. С лека перифраза.

Истината ли?

Добре, истината. Нямаше по- перфектен момент от 13. 09. 2009г., за да намеря онова, което търсех. Проблем няма. Просто съм прекалено щастлива. Най- накрая намерих някой достатъчно свободолюбив, за да тича с мен. И в това няма нищо грешно.

И все пак, нямаше да е лошо, ако се бяхме срещнали в 80-те. Или 70-те. И бяхме изтанцували един блус под напора на вятъра на промяната.

Май много омесих понятията. Случва се. Не претендирам за информираност.

Мисълта ми ли? Проста е. Всяко едно вдишване е една нова възможност, колкото и изтъркано да звучи това. Тук и сега ли? Да. Тук и сега. Защото няма утре. И няма днес. Има само тук. И сега.

Истината ли?

Добре, истината.

The sun is the same
In a relative way
But you’re older
Shorter of breath
And one day closer to death…

So, enjoy it!

Postscriptum: На слънцето, де. На слънцето. Нищо, че е зима!

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

One Response to The sun is the same in a relative way, but you’re older…

  1. PolychroN каза:

    не е ЛДС, а ЛСД 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s