Баладично

Докато под пръстите ми се рушаха мостове от мечти и изгреви, в очите имаше едно диво задоволено безпокойство от това, което идва с умореното утро.

Докато в онази безлунна нощ по дланите ми се търкаляха безброй сияйни парченца от една отделна и безкрайно далечна реалност, аз си играех на криеница с времето.

(От кухнята долита сладостният мирис на мамините печени картофи. Някак тихо баладично се провира в ноздрите ми и ме кара да се замайвам от упойваща нежност.)

Разпилявайки нежните листенца на тръпнещо поруганите слънчогледи по протежението на пътя, си помислих, че може никога вече да не вдигнат потъмнелите си главици към отдалеченото слънце на Новоизлюпилата се Вселена.

Разливайки безогледно потъпкани любови и обещания, от изнасилената същност на едно забравено достойнство се роди една нова блудница надежда, която с тежки подметки прегази покълналите пориви на разбираемост и несамотност.

(Мама идва и придърпва меката завивка до брадичката ми и ми казва, че няма от какво да се страхувам. После ляга до мен и ме прегръща. Тогава знам, че няма да се случи зло.)

В новата пролет на падналите ангели, девственото сърце на неопитомена омраза жадно пие от непресъхващият извор на бездиханното. Бездънната яма на страсти и желания по отминалото се препълва с неизпълнени мечти от настоящето.

(Чувам стъпките на мама, която излиза от стаята ми. После гаси лампата и аз оставам сама в тъмното с всички призраци, от които бягам цял живот. Къде да се скрия от това, което не разбирам?!)

В безветреното утре на своето замръзнало лято, някой някъде там чака да бъде обичан.

Докато свещеният огън, запален от безверно фанатични монаси, гори ярко на върха на онзи самотен хълм, който израни краката ми и който от кръвта ми роди… слънчогледи, аз разпилявах поруганите им листенца по протежението на пътя… И се питах… дали отново ще вдигнат прогорени главици към онова Новоизлюпило се слънце със същност от яйчени черупки.

(Когато станах да потърся мама, намерих само безпричинна тишина.

Когато се опитах да прогоня мрака, той полепна заплашително по пръстите ми.

После мама ме извика и аз протегнах прогнили ръце да я прегърна… )

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s