Истината

Днес реших, че ще слушам депресарска музика.

Вчера пък четох (по случайност) едно „философско“ есе, което, лично за мен, не е никак, ама никак есе. По наше време… не пишехме така… (боже, наистина ли съм толкова… стара?!). Та есето… то беше на тема „Философията е не в притежанието на истината, а в нейното търсене“. Или нещо от този вид.

Замисляйки се върху всичко казано и изписано за истината, се запитах… какво е истина? Е ли истината истина? И… е ли възможно тя изобщо да може да бъде притежавана, изхождайки от твърдението на моя любим учител по философия, че всичката човешка болка идва от простичкия факт, че нищо на този свят не е принадлежащо на нито един от нас?

Но първо трябва да бъде зададен въпросът какво е философия. Опирайки се на етимологията на думата („филос“- приятел и „софиа“- мъдрост), излиза, че философията и истината имат доста малко общо. Въщност лично аз (което може би говори за собствената ми (не)осведоменост) не се сещам за нито един философ, който да претендира, че знае Истината. При това не коя да е истина, а истинската такава.

Истината, като дума, има милион и едно значения, смисли и подсмисли, но само една характерна особеност. Да е. И да е не нещо друго, а истина.

Истината, като метафизично понятие, е недефинируема. Какво е истина? Не. Ще задам въпроса си по друг начин. Какво е истинна истина? Какво е реално истинно? Какво е еднозначна и еднолика истина?

Опитно нито една истина не може да бъде открита, доказана, камо ли притежавана. Изобщо… философия и опит някак си не стоят добре едно до друго в едно и също изречение. Ако приемем, че в странната ми асоциация на българската дума за истина с гръцкия глагол „хистеми“, чието транзитивно значение е поставям, а интранзитивното му- заставам, има нещо вярно (в което дълбоко се съмнявам), то тогава истината, над която всички се бъхтаме да разберем, добива смисъла на нещо поставено някъде от някого за някакво (тука пък стана едно шантаво ACI…). Респективно- истината е нещо относително релативно (смисловата тавтология е напълно желан ефект), или казано с думи прости- разнолика за всяко едно нещо, смятащо себе си за човек (бахти, днес ми върви яко на ACI-та).

Пък то… няма какво да се чудя. Хората са го отдавна казали и доказали. Абсолютна истина няма.И тъй като няма абсолютна истина, каквото и да е смятано за истина по никой начин не може да бъде притежавана. Защото на никой и на нищо не е дадено да притежава каквото и да било.

Единствената ни характерна особеност е да сме. И да сме не друго, а хора.

Дадено ни е, обаче, да търсим. Дадено ни е да наблюдаваме, или, нека използвам по- подходяща дума- да съзерцаваме света около себе си в опит да разкрием тайните му. Истината за него. Търсенето е онзи път, който трябва да извървим, между измислените и истинските себе си. И по който трябва да намерим… хм… своята версия на Абсолютната истина.

Ина днес каза:

– Виж, това с елипсата и кръговете съвсем не е така.

И може наистина да не е. Но е моят начин да разбирам живота.

Не.

Моят начин да изсънувам сънят, който сънувам, в просъницата на този кръг от елипсата.

Но това е друга бира.

Толкова за истината.

Отивам да пуша.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Истината

  1. Краси каза:

    Защо всички твърдят, че философите се занимават с търсенето на истината? Това не е вярно. Всички свеждат философските трудове само и единствено до истината…и нейното съществуване или не. Това, отново не е вярно. С това се занимават дървените философи.

    Истината, сама по себе си, не е нищо повече от една единица. Единицата, сама по себе си, е истинското съвършенсво, защото се намира на еднакво разтояние от нулата, независимот дали знакът отпред е отрицаелен или изобщо го няма. В този смисъл – единицата е представител на математиката и е абсолютен представител на истината. По-истинно от единицата няма. По-неточно от математиката – също няма.

    /Разликата между математиката и философията е, че тези, които упражняват второто имат твърде много свободно време и не го запълват по смислен начин. Всъщност, първото поне е наука./

    Едно не мога да отрека – в математиката винаги се търси истината. От своя страна, самата математика е една много симпатична наука, защото в математиката съществува отговорът на много въпроси. Не, не 42. 137. Ама и това е друга бира – философията надали ще стигне до 137.

    Истината ли? Истината е една единица.
    Релативността ли? The sun is the same in the relative way, but you’re older. Shorter of breath and one day closer to death.

    П.П. Последните две изречения са представители на истината, не по-малко от единицата като цифра 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s