Голямото пазаруване

В настоящия момент се намирам в Пловдив. Не знам къде ще съм утре. Дали ще съм тук, или един дъх по- близо до човека, с когото искам да бъда, нямам идея.

Излязох с идеята да си купя обувки. Та… ето я одисеята :

Първи магазин: Цигания до цигания, до цигания, до цигания. Пфу! Ама че грозотии. Май на един-два чифта им хвърлих по няколко очи, ама нещо не ми стояха като за пред родители и се отказах (прекалено високи, прекалено предизвикателни и прочее…). Изобщо тегава история. Каква е тая мода, която е толкова покъртително ужасна?!

Продължих надолу по „Иван Вазов“ с надеждата, че най- накрая ще видя „моите“ обувки, ама… Уви. Търсенето продължава.

Втори магазин: Лъскави, шарени, натруфени. Блааааа. Гадост. Няма ли един шибан строгокласически модел като за мен?!  Не, не като за мен. Като за пред родители. Пфффффффт.

Трети магазин: Един чифт, който страстно обикнах. Но съдбата явно беше против. Нямаше моя номер. Трудно го преживях. С много рев, сълзи, валериани и прочее…

Четвърти магазин: Защо ли пък са ми нови обувки?… К’во им е на старите ботуши? Стари, хубави, удобни и… толкова в мой стил…

Пети магазин: Не, не… тия хора или нямат никакъв вкус, или и аз не знам. Я, да ида да си купя книги…

Първа книжарница:
– Добър ден, търся „Времетръс“.

– Ко търсити?

– Кърт Вонегът, „Времетръс“.

– Няма.

Излязох.

(междувременно си купих на кашон малко Киси, малко Селинджър… аз обичам да си купувам стари книги… такива четени много пъти… аз и стари плочи обичам… такива… много слушани… )

Втора книжарница:

-Добър ден.

– Добър дьен.

– „Времетръс“?

Отрицателно поклащане на глава в стил: „Идете при съседката.“

Трета книжарница:

– Добър ден.

– Чакайти малко.

– Добре.

Нещо ровичка, ровичка…

– Кажети.

– „Времетръс“?

– Нье.

И аз излязох с наведена глава от книжарницата.

Викам си…“И тоя път нямам късмет, а толкова исках да зарадвам Краси…“
Изпаднала вече в пълно отчаяние, в мозъка ми нещо проскърца и присветна един бегъл спомен, че мернах някъде това, което търсех, докато си купувах моите книги. И се почна още едно тъсене. Най- накрая сполучливо.

Пазаруването завърши с купуването на една жилетчица, тип само ръкавки. Много елегантна и много сладка.

Чудна.

Ех… така е то.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Повтарящи се глупости. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s