Защо, бе, защо?!

Ние, жените, сме малко шантави. Не малко, а малко повече.

Имам си една приятелка, която е емоционална мазохистка. Тя, милата, взела, че се влюбила. (Тук, обаче, започвам да се замислям (и защо ли?…) дали злоупотребяваме с употребата на думичката „любов“, превръщайки я в хиляди други неща, освен в… ами… „любов“.) Момчето се опита, не е като да се направи на непукист и идиот, ама не се получи. End of story. Всички умряха в агония. Включително и аз.

Освен това си имам и един приятел. Той страда, защото преди него си имах друг приятел. Не, не. Не е така. Той страда, защото си имам история. Не, не. Влача си история. Хм… да речем, че съм хуманитарист (ако изобщо така се казва) и обичам всички хуманитарни науки, включително и историята. (Тук трябва да спомена, че кутията със спомени излетя на боклука още рано сабаален.) Единствената полза от историята е само една (не, не разсеяно писане…)- преценяване на събитията от трезва, обективна и времево отделена от тях гледна точка. Ами да, ако сам не си намериш кусурите, кой ще ти ги намери?!

Далеч съм от мисълта, че всички сме перфектни, пък да не си помислите нещо… Ама защо, бе, защо трябва да страда, като всичко е минало и аз само се ровя в него като някой модернизиран Херодот в новобългарски вариант?!… То и той, миличкият (подразбира се Херодот), или е подръжавал на някого, или се е опитвал на нещо да научи тия самозвани величия, древните елини. Та и аз така. Ровя, ровя, ровя… човъркам, дълбая… агонизирам, докато не намеря най- правилния изход от всички реално съществували изходи и не видя къде точно съм сгрешила, как и колко много? Защото всичко е навързано в една доста сложничка причинно- следствена връзка, на която аз не хващам нито началото, нито края.

Защо непрекъснато превъртам на филмова лента миналото ли? За да го разбера. Защо ми е? За да си остане в миналото и да няма място в бъдещето.

Мдаааа… Някой бил оставил следа. Ами… оставил е. Аз съм му го позволила на този някой. Само че следите се виждат само от дистанцията на времето, когато си извън случващите се събития и в теб останал само горчиво- тръпчивия им вкус. Или пак бъркам понятията?…

Не. Всичко тече и всичко се променя. Но дори когато го прави, то пак е в покой.

Следи оставя всяка една история, включително и случващата се в настоящия отрязък на времето. Само че следите биват оставяни ежедневно и непрекъснато и затова остават незабелязвани. От мен- не. Май от хората около мен.

Та… имам си една приятелка, която е емоционален мазохист. Тя взе, че се влюби. Опазил Бог, нещастно. То, момчето, се опита, ама нищо не излезе. End of story. Всички умряхме в агония.

Включително и аз?

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Защо, бе, защо?!

  1. Краси каза:

    Вазов казва „Сабахлем“ 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s