И днес като вчера (счупеното стъкло)…

Май се отървах само с едно счупено стъкло, за да разберем най- накрая какво искаме и очакваме един от друг. Не е особено подходящия момент да пиша, имайки предвид, че на опашката с дневни мисии чака и едно бая обширно есе, ама то… карай да върви.
Мисълта ми беше за счупеното стъкло.
То се счупи. Аз го счупих.
Казах, че не е нарочно, но беше. Исках да го счупя заради най- логичата реакция да руша, когато всичко се руши. Само че се оказа, че счупено е само стъклото.
И нищо повече.
Но то се счупи.
Аз го счупих.
Разсъжденията по едно счупено стъкло, са нещо обичайно за моя незадоволен и вечно човъркащ мозък. Той няма задоволяване. Дребосъците все още преобръщат каруцата, но и все още има „от другата страна на студеното стъкло“.
Все пак… едната част от прозореца остана здрава.
Мън.
Няма.
Защото.
И пак.
Стъклото се счупи.
Аз го счупих.
Защото не исках да ме боли.

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s