Философски поглед

Ето.

Отдавна не съм писала. Може би не съм имала за какво, а може би просто не ми се е пишело.

Сега имам какво да кажа.

И то ще бъде кратко.

Нещата си дойдоха по местата. Сега съм напълно уверена.

Въпреки че някакви жалки човечета- мекотели се опитват да ми подливат вода, все още си стоя на краката и смятам да продължа и занапред така.

Мразя НГДЕК (класическата). С пълна отговорност за това какво казвам, мога да заявя, че не искам да стъпя в това шибано училище. Мразя хората, които ходят по коридорите му, мразя доста сериозен и внушителен процент от работещите в него. Най- вече мразя ръководството.

И Системата.

Жалко, че Макмърфи не успя да я разбие.

Може би аз ще успея.

Отказвам да влизам в калъпи.

За тия, дето не им изнася- един голям… чувал. Шалялял.

Напред и само напред.

П.С. И не, не ходя боса, за да се правя на велика. (хах 🙂 )

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s