Метафора

За всички онези странни неща, които се опитвам да разбера и да намеря създадох този блог. За да намеря за самата себе си коя съм всъщност. И какво съм. И дали изобщо съм в някакъв определен смисъл.

Аз съм това, което винаги съм била. Сиреч девойче, носещо не дотам необикновеното име Мина. Някаква странна метафора на самата си същност. Объркано, глупаво дете, забило поглед в небето… и слънчогледовите поля.  Обичам слънчогледи, а не обичам слънцето. Ама че съм нелогична.

Някъде някой беше казал за слънчогледите, че са красивата грешка на Бог. Може би щях да се съглася. Ако вярвах в Бог. Ако не мислех, че това е най- добрата възможна манипулация за придобиване на власт и пари, измислена някога от човечеството. Но на това не му е мястото тук, а може би изобщо няма да си намери място. (а пък какви красиви бяха полетата по пътя към Каварна… целите жълти и огромни, обърнали жадни главици към слънцето…)

А може и да не са слънчогледи. Може да са люляци. Най- упойващия аромат на страст и незавършеност. И пролет. Мда. Аз съм люляк…

Много странности. И объркани мисли.

Седнах да пиша. Исках да ги подредя в главата си. Сега не знам какво да кажа. Нито пък как да го кажа. Все едно всичко се е размътило… като в чаша… червено вино.

Както и да е. Може би после ще пиша повече. Сега… една цигара и малко нощен въздух. От грорещата, мръсна София. Която толкова обичам…

Advertisements

About deamortis

Метафора...
Публикувано на Разпиляности. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s